Созопол
Град Созопол е разположен живописно на малък скалист полуостров, свързан със сушата чрез малък провлак, широк едва стотина метра, на 10 м надм. в. С разрастването на курортното дело през последните 60 години градът се простря на юг, на още един полуостров и покрай залива. В близост до града са островите Св. Иван, Св. Петър и Св. Кирик. Отстои на 33 км от Бургас по суша и на 25 км по море.Созопол е един от нашите най-стари градове рожба на елинистичната колонизация по нашия черноморски бряг. Тук елини от град Милет /на малоазиатския бряг/ в 610 г. пр. н. е. основават на остров Св. Кирик своя колония, която пазела от юг широкия Бургаски залив. Първите заселници използвали предимствата на острова, както и горите на Странджа и медните рудници при Медни рид. Новото селище получило името на бог Аполон -Аполония, което към 431 г. било преименувано на Созопол, т. е. "Градът на спасението", какъвто е смисълът на името Аполон. Тук корабите намирали убежище в малкия, но тих и запазен залив. В древността Аполония е богат и красив град с много ценни паметници - останки от надгробната плоча на Анаксимандър, от крепостните стени и др. Градът бил често пъти нападан и ограбван. Така римският военачалник Марк Лукул отнесъл в Рим бронзовата статуя на Аполон, дело на ваятеля Каламис, висока 13 м. Тя е едно от забележителните творения на елинистичното изкуство, която се пази в Капитолия на Рим като трофей. През византийско време на остров Св. Кирик бил построен патриаршески манастир.
През Средновековието е оживен търговски град с контакти с градовете-републики Генуа и Венеция. Имал е и славата на голям лозарски и рибарски град. Целият град и днес живее с морето. Тогавашният риболов се извършвал от Бургаския залив до Маслен нос / Зехтин борун/. Първоначално риболовът имал предимно пасажен характер през пролетта и есента. В Созопол имало рибарско
тържище, което било изместено в Бургас.В края на XIX в. К. Иречек описва Созопол като град "с рибарско и гемиджийско население". В годините до Втората световна война градът запада и населението му намалява, губи се и неговият чар с разрушаването на старинните му къщи.
След Първата световна война тук се заселват много бежанци от Лозенградско и Гюмюрджина. Нови възможности за созополските рибари възникват в 1948 г., когато се изгражда созополският филиал на рибния комбинат с фабрика "Славянка" от Бургас. Риболовът вече се извършва не само с лодки и аламани, но и с модерни кораби. Наред с рибоп-реработката и консервирането й се открива и цех за делфинова мас. Но скоро делфиноловът бива забранен, прекргтява се и продажбата на делфиново филе. Част от населението намира препитание в лозарството, особено в близките села Ровидиново и Черноморец. Те доставят много грозде, дини и пъпеши за курортистите в Созопол. Созополчани работят и в медодобивната мина Росен. През 1926 г. населението на Созопол е било 3311 души, през 1946 г. - 3195, а през 1992 г. - 4548 жители. Това е своеобразен сезонен град. Зиме е тих и спокоен. В летните месеци тук идват 40-50 хиляди летовници на месец или в сезон почиват към 200 хиляди души.
Созопол привлича много български и чуждестранни курортисти с характерния си градски чар - старинни улички с интересни къщи с дървен обков с еркери, лози, винарски изби, стари църкви, параклиси, музей, рибарски лодки и кораби.